САМОВГЛЪБЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; самовглъбя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Книж. Съсредоточавам изцяло вниманието си върху своите мисли, настроения и то така, че се откъсвам от заобикалящата ме действителност. Всички [автопортрети] обаче са подчинени на постоянното усилие и желание на автора да се самовглъби докрай. Ив. Гранитски, Съч. III, 304. Далчев се отдаде на интелектуално съзерцание. Той се самовглъби. Потърси своето „Аз“. З. Петров, ИБ, 124. Неслучайно самотата е един от централните проблеми у четиримата [творци от кръга „Мисъл“]. Всички те се самовглъбяват, мечтаят в тишина, бленуват в усамотение. Ст. Каролев, ЖВ I, 275-276.